На Васильовден по стар стил е пернишката Сурова
Вълшебният празник „Сурова“ наближава. По хилядолетна традиция, както всяка година в нощта на 13 срещу 14 януари, магията на обичая ще събере хиляди маскирани и очаровани от духа Сурова. Народният празник, който от края на 2015 година е част от голямото семейство на ЮНЕСКО, по стародавна традиция се чества на Васильовден по стар стил. Сурвакари, обхождат къщите и благославят стопаните за здраве и берекет. И тази година кметът на Перник Вяра Церовска и екипът й ще направят обиколка на селата и ще се потопят в магията на автентичния ритуал.
Както всяка година и сега Перник очаква много гости от страната и чужбина. Всички ще могат отблизо да се запознаят с пазителите на маскарадната традиция. Маршрутът на гостите и на кметския екип ще започне от село Люлин в 17,00 ч. с фолклорен концерт. По-късно там ще бъде открита фото изложба на стари снимки на сурвакарската група от 60 години на миналия век. В 18,00 ч. пък ще започне срещата на гостуващата сурвакарска група от с. Долна Секирна. След това пътя ще ги заведе до село Големо Бучино, кв. Бела вода и град Батановци, където ще гостува групата от с. Черна гора.
Финалът ще бъде поставен в най-голямото пернишко село – Драгичево, където ще се съберат три сурвакарски групи от селата Долни Раковец, Прибой, Пещера и Национално сдружение « Хайдути».
Сурвакарската група в с. Драгичево съществува от 2002 година.Две години по-късно започва да участва в Международния фестивали „Сурва”, откъдето получава грамоти, дипломи, плакети и медали. През 2013г. групата е наградена със сребърен медал за атрактивна игра, а през 2014 г. със сребърен медал за войвода.
Сурвакарите са гостували в Лесковац – Сърбия; Прилеп – Македония; Мрамор – Софийско, град Птуй и Мозирия – Словения и в още много национални и международни фестивали.
Българската обредна маска е източник на богата информация за различните етнографски райони. В Пернишко маските са изработени от кожи на овце и кози, криле и пера от домашни птици, рога, царевична шума, коноп. Другаде – от сукно, вълнена прежда, мъниста, сухи растения, хартиени цветя.
Участниците изработват маските си сами или с помощта на утвърдени в селището майстори. Процесът е сложен, граничи с ритуал и е обгърнат в тайнственост за външния наблюдател.