Индустриалния капитал с резерв към проектозакон
Становище във връзка с обсъждания Закон за
изменение и допълнение на Закона за устройство на територията изпратиха до медиите и до председателя на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление при 44-то Народно събрание на Република България от Асоциацията на индустриалния капитал в България. Оттам считат, че така предложените промени не кореспондират изцяло с действащата към момента система от норми и правила, като по същество промените са
кардинални. Законопроектът предвижда реформи, изразяващи се в ограничаване дейността на микробизнеса. Така предлаганите текстове ще създадат предпоставки за
възникването на сериозни промени в икономическата обстановка в страната и ще създадат препятствия пред бизнеса, насърчаването на честната търговия и
инвестициите в сектора. В писмото се казва още: „В частност – регламентирането на максимално допустимите размери на преместваемите обекти не е съобразено с различните видове търговски дейности, които се реализират в тези обекти, като по този начин значително ще се ограничи търговската дейност като цяло. На следващо място – въведеното ограничение за брой модули в един имот пряко засяга интересите на бизнеса. Подобно ограничение би довело до заобикаляне на закона и непостигане на целите и разпоредбите на българското законодателство. Ограничението би следвало да бъде обвързано с площта на имота, тъй като житейски нелогично е, например, в имот с площ от 5 000 кв. м да има поставени три обекта и в имот с площ от 50 кв. м също да има поставени три обекта. Тази промяна би довела до иницииране на процедури за разделяне на имоти на по-малки такива. Считаме, че е неприемливо да не е предвидено разграничение дали за даден поземлен имот има влязъл в сила подробен устройствен план или за същия има друго градоустройствено отреждане. В предлаганите текстове също не се прави разграничение между териториите – дали се касае за градска среда, курорт с национално значение, селищно образувание и пр. Считаме, че не е свойствено нормата да бъде толкова обща.
Морските плажове, например, са имоти, които непрекъснато се влияят от различни фактори, същите са с променлив характер, граничат с морето и са със специфична пясъчна настилка. Ако бъдат приети предлаганите текстове, ще се създаде невъзможност за изпълнение на задължителните дейности и до сигнификантно ограничаване на предлаганите услуги. Като резултат от промените ще последва прилагане на противоречива практика, дехармонизиране на националното законодателство и влошаване на бизнес средата чрез непрозрачност, непредвидимост, необоснованост и липса на стабилност. Предвиденият 6-месечен срок от влизането в сила на ЗИД за привеждане в съответствие на преместваемите обекти, поставени по досегашния ред и прилагането на новият чл. 56, ал. 7 по отношение на обектите, които се помещават на морските плажове, ще доведе до значителни материални вреди, както за бизнеса, така и за държавата, при невъзможност, например, за изпълнение на задължения по концесионни договори, невъзможност за изпълнение на залегналите инвестиционни планове. Считаме, че като неизбежна последица от прилагането на новите разпоредби, би се преустановило развитието на морските общини, тъй като летният туризъм би бил сериозно засегнат. Така предложените промени ще доведат до финансови и административни препятствия, съвременният бизнес ще бъде поставен под постоянна заплаха, която поставя под неоправдан риск значителните по размер вложени инвестиции, развитието на туристическите услуги и насърчаването на лоялната конкуренция. В заключение бихме искали да отбележим, че изложените по-горе проблеми не изчерпват в цялост всички пречки, които ще настъпят за бизнеса, изразяващи се в задържане развитието на сектора и лимитиране на инвестициите. Налице е необходимост от създаване на допълнителни гаранции за унифицирано прилагане на изискванията на закона и намиране на устойчиви и успешни решения, с цел постигане на интегрираност на приложимите за сектора реформи и създаване на предвидимост и устойчивост на бизнес средата за обезпечаване неговото функциониране и успешно развитие вместо задълбочаване на неговите проблеми.“ Документът е подписан от Васил Велев, председател на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България.